България отново се оказва на последните места в ЕС по отделяне на средства за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) на човек. През 2022 г., страната отделя едва 27,3 евро на човек, което е значително по-малко от средното за ЕС и също така далеч от показателите на най-развитите страни в ЕС, като Люксембург, Дания и Германия.

През 2022 г. общите правителствени бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (GBARD) в ЕС възлизат на 117 368 милиона евро, което се равнява на 0,74% от БВП. Това е увеличение от 5,4% в сравнение с 2021 г. (111 393 милиона евро) и увеличение от 49,2% в сравнение с 2012 г. (78 656 милиона евро).

Тази информация идва от данни за разпределенията от държавния бюджет за научноизследователска и развойна дейност (GBARD), публикувани на 04.08.2023 година от Евростат.

През 2022 г. правителствените бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност на ниво ЕС възлизат на 262,7 евро на човек, което е 47,2% увеличение в сравнение с 2012 г. (178,5 евро на човек). Най-високите разпределения са отчетени в Люксембург (661,6 евро на човек), следван на разстояние от Дания (529,1 евро) и Германия (517,6 евро).

От друга страна, страните от ЕС с най-ниски бюджетни средства за НИРД на човек са Румъния (17,6 евро на човек), България (27,3 евро) и Латвия (49,6 евро).

Между 2012 г. и 2022 г. всички правителства в ЕС увеличиха своите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност по отношение на € на човек. Най-големите процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+208% от 16,1 евро на човек през 2012 г. до 49,6 евро през 2022 г.) и Гърция (+129% от 66,0 евро на 151,2 евро). Швеция регистрира най-ниското процентно увеличение през този референтен период (+4% от €377,7 до €391,6).

През 2022 г. най-големият дял от държавните бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност, а именно 35,5%, беше насочен към общото развитие на знанието, финансирано в голяма част от публична групова безвъзмездна помощ, известна като публични общи университетски фондове (GUF), която много публични висши образователните институции получават за подпомагане на всички техни дейности.

Със сигурност е обнадеждаващо, че научноизследователската и развойна дейност получава повече финансиране в ЕС, но все още има сериозни различия между страните-членки. Въпреки че някои страни като Люксембург, Дания и Германия демонстрират силна ангажираност със сектора на научните изследвания, България не успява да следва този пример.

Този недостиг на финансиране за НИРД може да има отрицателни последици за националната научна общност, иновациите и бъдещия растеж на страната. Недостатъчната подкрепа за научноизследователската дейност може да затрудни откриването на нови технологии, научни открития и прогрес в ключови области като медицина, енергетика и информационни технологии.

Освен това, този недостиг на финансиране може да доведе до „изтичане на мозъци“, като талантливи изследователи напускат страната в търсене на по-добри възможности в други части на ЕС или света, където получават по-добро подпомагане и условия за работа.

За да се постигне истински научен напредък и да се изгради устойчиво и иновативно общество, България трябва да обърне повече внимание на научноизследователската и развойна дейност и да увеличи средствата, които отделя за тази област. Правителството, академичната среда и частният сектор трябва да работят заедно, за да създадат подходящи условия за развитието на научни изследвания и иновации.

Ако България желае да стане по-конкурентоспособна в глобалния научен и икономически контекст, необходимо е да инвестира в своята научна общност и да постави научноизследователската дейност в центъра на своята стратегия за развитие. Това ще помогне на страната да привлече таланти и инвестиции в научните сфери и да създаде нови възможности за икономически растеж и благосъстояние.

Ето нашата инфографика:

Инфографика може да вградите в своя публикация по темата като натиснете десен бутон, копирате кода и го поставите в статията си.

Италиански дифузер от SELYNTA си вземи сега.

Последвай ни в Threads.
Харесай нашата страница във Фейсбук: Pixotab